През втория ден от престоя ни в Румъния посетихме прословутия замък на граф Дракула в Бран, градовете Ръшнов и Брашов.

Бран

Бран е едно малко селце, намиращо се на около 50 км. северозападно от Синая. В по-голямата си част пътят до там беше планински с много завои. За сметка на това, обаче се разкриваха прекрасни гледки. Още с наближаването на Бран си личеше, че в близост има някаква голяма туристическа атракция. Просто нямаше друго обяснение за множеството хотели и къщи за гости, построени покрай пътя. Ако го нямаше замъкът там, то със сигурност и тях нямаше да ги има. В този район също не липсваха продавачи на горски плодове. Така и не успях да изясня за себе си дали апетитните пресни плодове, които предлагаха, са току що набрани от близките гори или не.

В Бран пристигнахме малко след 9 часа. Предвид ранния час не беше никак трудно да намерим място за паркиране. Тук цената за паркинг беше 4 леи/час. Влизайки в Бран няма как да не забележите и самия замък, „кацнал“ върху една 60-метрова скала.

Замъкът Бран може би е един от най-посещаваните туристически обекти в Румъния. Собствениците му доста умело подсилват популярността му, рекламирайки го като Замъка на Дракула – граф-вампир от книгата Дракула на ирландския писател Брам Стокър.

Малко исторически факти

Първоначално на мястото на замъка е била построена дървена постройка. Целта й е била да се осъществява контрол над важния търговски път в тамошните планински долини. На мястото й през 1388 година се построява замък от камък. Замъкът е с изключителна гледка към близките хълмове. Изпълнявал е ролята на митница, прибираща 3 % от стоките, пътуващи от и за Трансилвания. В последствие, по време на експанзията на Османската империя замъкът е използван и като укрепление. През вековете собствениците на замъка Бран се сменят многократно.

През 1888 година администрацията на Брашов решава замъкът да се стопанисва от местното горско стопанство. Обитаван от лесовъди, дърводелци и горски инспектори в продължение на 30 години замъкът започва да се разпада.

През 1918 година Трансилвания става част от Великата Румъния. 1920 година замъкът е подарен на кралица Мария Единбургска. Това е същата онази Мария, която създава и двореца в Балчик. До 1932 година тя възстановява замъка и го превръща в кралска лятна резиденция. За целта ползва услугите на чешкия архитект Карен Лиман, който участва и при изграждането на замъците Пелеш и Пелишор в Синая. След смъртта й през 1932 година замъкът е наследен от дъщеря й Иляна.

С идването на комунизма замъкът е конфискуван и превърнат в музей. Принцеса Иляна е принудена да напусне страната заедно с шестте си деца.

През 2009 година след многогодишни съдебни битки замъкът Бран става притежание на наследниците на принцеса Иляна.

Работно време на замъка Бран

Април-Септември
Понеделник – от 12:00 до 18:00 часа
Вторник-Неделя – от 9:00 до 18:00 часа

Октомври-Март
Понеделник – от 12:00 до 16:00 часа
Вторник-Неделя – от 9:00 до 16:00 часа

Цени

• Възрастни – 35 леи
• Студенти – 20 леи
• Ученици – 7 леи
• Хора над 65 години – 25 леи

За разлика от замъка Пелеш тук може да снимате на воля безплатно.

Актуална информация за работното време и цените може да намериш тук.

В ляво от входа за замъка Бран се намира и музей на селото. Ето работното му време и входните такси.

Ние не влязохме там, така че нямам никаква представа дали си струва да се влиза или не. Но мисля, че ако сте ходили или планирате да ходите в музея на селото в Букурещ, можете спокойно да го пропуснете. Изглеждаше доста по-малък от този в Букурещ.

Минавайки касата за билети ни посреща една забавна табела, казваща, че не е необходимо да ходите на Октоберфест чак до Мюнхен, като може да отидете на такъв в близкия Брашов.

За въпросния Октобърфест в Брашов имаше множество рекламни билбордове още по пътя към Синая. Ако някой е присъствал на него ще се радвам да сподели впечатленията си в коментар под поста.

До входа на самия замък трябва да повървите още около трийсетина метра по слаб наклон нагоре.

След това изкачвате двайсетина стъпала и сте вече в замъка.
А сега, с помощта на малка част от снимките, които направихме ще ви разходя в замъка.

Хареса ми това, че в замъка се влиза през един вход, а се излиза през друг. Така „трафикът“ е само в една посока и не се налага хората да се бутат помежду си. Само, че ако си казвате например „тук ще се снимам на връщане, сега има много хора“, то със сигурност няма да можете, защото няма да се върнете по същия път.

За около час и половина разгледахме замъка отвътре. След това се помотахме в парка, намиращ се под него. Изключително приятно място за разходка, отмора и разбира се за фотосесия.

Излизайки от замъка попаднахме в един съвсем различен Бран от този, в който първоначално пристигнахме. Улиците и заведенията наоколо бяха се напълнили с хора, търговията беше в разгара си, а да си намериш място за паркиране в този момент ми изглеждаше мисия невъзможна.

След като опитахме от местните козуначени рула (големи, кухи, но пък вкусни) се отправихме към Ръшнов. Бях чела, че там има крепост и ми се искаше да я видим.

Ръшнов

Ръшнов се намира на около 15 км. северно от Бран в посока Брашов. Отдалече забелязахме крепостта, намираща се на един от хълмовете до града, точно над надписа RASNOV.

Свихме в дясно от главния път и следвахме туристическите табели.

Под крепостта има паркинг, където можете да оставите колата си. Той обаче беше препълнен. Коли имаше и от двете страни на пътя в продължение на около 2 км. В района имаше толкова много хора, че имах чувството, че цяла Румъния се е изсипала в този ден там. В последствие разбрахме, че точно под крепостта се намира Дино парк, около паркинга се провеждаше някакъв фестивал, беше събота и най-вероятно всички тези фактори бяха допринесли за огромното струпване на хора там.

Търсейки място за паркиране, без да искаме стигнахме до пещерата Valea Cetatii. За да се стигне до самата пещера трябва да се повърви 450 метра през гората.

Работно време на пещерата Valea Cetatii

Май – Септември – от 10:00 до 20:00 часа
Октомври – Април – от 10:00 до 18:00 часа

Цени

• Възрастни – 15 леи
• Деца – 10 леи

За групи има намаления.
Разглеждането на пещерата трае около 30 минути и се извършва само с водач.

Тъй като нямахме подходящи дрехи и обувки, решихме да я пропуснем. Ако някой е ходил в нея ще се радвам да сподели впечатленията си.

След около 10-минутно обикаляне на района, най-накрая успяхме да намерим паркомясто доста далеч от платената зона и се отправихме към крепостта.

До самата крепост се стига по три начина: пеша, изкачвайки доста стръмен баир, с фуникуляр и с трактор. Да, точно така, правилно прочетохте – с трактор. Ние избрахме последния вариант.

Въпросните трактори се движат непрекъснато към крепостта и обратно. Цената за тях е 5 леи за двете посоки и ще ви откарат точно до крепостта Ръшнов.

Може да посетите Ръшновската крепост всеки ден, с изключение на националните празници, от 9 до 17 часа. Билетите струват 12 леи за възрастни и 6 леи за деца. За децата под 3 години входът е безплатен. За историята на крепостта може да прочетете тук.

Като се има предвид, че съм „израснала на Царевец“, Ръшновската крепост не ме впечатли кой знае колко. Лошо впечатление ми направиха и сергиите, разположени в самата крепост. Гледките, които се разкриваха от там, обаче определено си струваха посещението й.

Преди да напуснем Ръшнов се спряхме пред Дино парк. Както споменах по-горе той се намира малко под Ръшновската крепост. Тракторите, които се движат към и от крепостта спират пред Дино парк като междинна спирка.

Дино парк е единственият тематичен парк за динозаври в Румъния и най-големият в Югоизточна Европа. Разположен е на площ от 1,5 хектара сред гората. В него има макети на 47 динозаври с реален размер. В Дино парк се намира и единственото 9D кино в Румъния. Други не по-малко интересни атракции за децата там са работилници за рисуване, вулкан, предизвикващ земетресение и множество интерактивни зони, които ще обогатят познанията им за динозаврите. Така че ако сте с деца, препоръчвам да посетите Дино парк в Ръшнов. Със сигурност много ще се забавляват и за тях това би било едно незабравимо изживяване.

Работно време на Дино парк в Ръшнов

• Понеделник – Четвъртък – от 10:00 до 18:00 час
• Петък – Събота – от 10:00 до 19:00 часа
• Неделя – от 10:00 до 18:30 часа

Цени

• Възрастни – 28 леи
• Деца над 3 години – 22 леи
• Деца под 3 години – безплатно

За многодетни семейства има намаления.

Поуморени от жаркото слънце, което ни пече на Ръшновската крепост към 16 часа потеглихме към следващата планирана дестинация – Брашов.

Брашов

Брашов се намира на около 15 км. от Ръшнов и на около 160 км. от Букурещ. Любопитни факти са, че именно тук през 1824 година за пръв път е издаден Рибния буквар на Петър Берон, а в немската гимназия в града е учил Васил Априлов.

Влизайки в Брашов следвахме табелите за центъра. Срещу 5 леи за час оставихме колата на един паркинг съвсем близо до Черната църква, след което се насочихме към лифта. Просеката на лифта се забелязва отдалеч (в ляво от надписа BRASOV, поставен високо на хълма Тъмпа), така че няма как да не го намерите.

Стигайки до лифта, видяхме, че точно под него има и паркинг. Ние обаче не съжалихме, че повървяхме из уличките на Брашов, за да стигнем до него.

Работно време на лифта в Брашов

Понеделник – от 12:00 до 18:00 часа

Вторник – Неделя – от 09:30 до 18:00 часа

Предполагам, че през зимния период лифта работи със скъсено работно време.

Цени

Еднопосочен билет /изкачване или спускане/ – 10 леи

Двупосочен билет /изкачване и спускане/ – 17 леи

Кабинката на лифта събира 20 души и след 2 минути и 20 секунди вече бяхме в горната му част. Слизайки от лифта ни лъхна миризмата на скара. Миришеше толкова вкусно, че моментално огладняхме и се изкушихме да опитаме от малките, сочни мичи (mici) – румънският аналог на нашите кебапчета. Те са по-къси и по-дебели от българските кебапчета, месото в тях е по-едро смляно, а специфичният им вкус се дължи може би на чесънът в тях. Тук можете да намерите рецепта за мичи.

Трябваше да повървим още 5-10 минути през гората, за да стигнем до терасата, от която от 960 метра височина се разкрива панорамна гледка към Брашов. Имайте в предвид, че и тук не е за токчета, а удобните обувки са задължителни.

Самата тераса се намира точно до надписа BRASOV, а гледките, които се разкриват от там са наистина наслада за душата.

Ако имате на разположение повече време, ако обичате да се движите из природата и стръмните изкачвания и спускания не представляват проблем за вас, то можете да стигнете до върха на хълма Тъмпа и пеша.

След като разгледахме Брашов от птичи поглед, се разходихме и из старата част на града.

Със своите цветни сгради в бароков стил Брашов определено ме изненада приятно. Честно казано, ако знаех, че толкова ще ми хареса там, щях да предвидя да имаме повече време да го разгледаме. Не успяхме да видим например Черната църква отвътре, първото училище в Румъния, най-тясната уличка в Европа (Strada Sforii) и може би още една камара интересни места. При всички положения макар и за кратко успяхме да усетим атмосферата на града.

Колкото и да ни беше приятно в центъра на Брашов, трябваше вече да си тръгваме.  Започваше да се стъмва, а нас ни чакаха още 50 км. до Синая, където нощувахме.

Равносметката от двата ни дни в Румъния:

• изминати общо 480 км.
• 100 % положителни емоции

Booking.com