Северната ни съседка Румъния отдавна е в полезрението ми, но някак си, знаейки, че постоянно има примамливи оферти за там, особено в сайтовете за колективно пазаруване, все оставаше на заден план. В края на това лято, обаче реших, че е крайно време и ние да посетим всеизвестния замък на граф Дракула и сочения за невероятно красив замък Пелеш. Преди време бяхме ходили на разходка за един ден до Букурещ и имахме някаква бегла представа от града, но така както София не е България и по Букурещ не може да се съди за останалата част от Румъния.

Така че се захванах да търся най-изгодната за нас оферта за екскурзия в Румъния. В повечето случаи цените започват от 129 лева. За тази цена получавате транспорт, 2 нощувки със закуски, разбира се екскурзоводско обслужване и в най-добрия случай панорамна обиколка на Букурещ, а в много от офертите искат и допълнително доплащане за нея.

В крайна сметка като разгледах как вървят цените на хотелите в района на Синая и проучих какви са входните такси на обектите, които исках да посетя, направих няколко прости сметки (все пак съм учила и висша математика) и стигнах до извода, че ако не по-евтино, то в никакъв случай няма да ни излезе по-скъпо да се разходим до Румъния самостоятелно, без да използваме услугите на туроператор.

Пътуването

На 1 септември с резервоар, пълен до горе и предварително изготвена от мен туристическа програма в 7:30 часа сутринта потеглихме към планинския курорт Синая. След стотина километра и 2 часа шофиране вече бяхме преминали Дунав мост и се намирахме от северния бряг на река Дунав. Таксата за преминаване на Дунав мост на автомобили с до 8+1 места в момента е 2 евро или 4 лева на влизане в Румъния и 3 евро или 13 леи на влизане в България.

Много важно: не пропускайте да си купите винетен стикер на влизане в Румъния. Павилионът за продажба на винетки се намира в ляво, малко след като минете проверката на документите. Твърде възможно е да го подминете без да го забележите. Едноседмичната винетка струва 14 леи и представлява касова бележка, на която е изписан номера на автомобила ви. Задължително я пазете до връщането ви обратно, защото на границата когато излизате от Румъния я искат.

С цел да избегнем трафика в Букурещ решихме да минем по околовръстното на града. Е тук не извадихме късмет. Трафика беше не по-малък и 20 километра ги взехме за един час. От околовръстното хванахме магистралата до Плоещ. Магистралата наистина e в перфектно състояние и движейки се по нея успяхме да наваксаме малко от изгубеното преди това време. Но 20 км. преди Синая отново попаднахме в жестоко задръстване, където се движихме с не повече от 20 км. в час. Явно задръстванията в този участък се случват често, тъй като имаше находчиви търговци, които вървяха между колите и с кошници в ръка предлагаха пресни малини, къпини и боровинки.

Синая

В крайна сметка след 320 км. достигнахме до отправната ни точка – Синая. Синая е известен румънски ски курорт, намиращ се на около 120 км. северно от Букурещ. На много места ще я срещнете като „Перлата на Карпатите“. Други ски курорти в близост до Синая са Бущени (11 км.), Азуга (17 км.) и Пояна Брашов (52 км.). Предполагам, че за русенци е доста по-удобно да отидат на ски в или около Синая, отколкото например в Банско. В Синая има и жп гара. За мен лично би било наистина романтично ако някой ден отида дотам с влак.

Именно в Синая бях резервирала през booking.com стая в къща за гости. Настанихме се по най-бързия начин в нея и се отправихме към замъка Пелеш. Вече беше станало 15 часа и не искахме да затворят замъка под носа ни.

Любезните ни домакини ни упътиха чрез езика на мимиките и жестовете коя посока трябва да хванем. Следвайки указателните табели достигнахме без проблем до паркинга, който е в непосредствена близост до замъка. За него заплатихме 10 леи. Слизайки от колата видяхме това и в първия момент си помислих, че това е замъка.

Оказа се, че това е заведение, през което трябва да минем.

Малко преди самия замък отново ни бяха предложени горски плодове от ето тези дами:

Замъкът Пелеш

След като ги подминахме, двайсетина метра по-нататък, най-накрая стигнахме и до него –  замъкът Пелеш (Castelul Peleş). Изключително красив, величествен, достоен за възхищение, като излязъл от приказките, който по невероятен начин се вписва в ландшафта около него. Румънският крал Карол I определено е имал усет и е избрал най-подходящото място за построяването на този архитектурен шедъовър. А аз, озовавайки се пред него, за момент се почувствах като Пепеляшка в замъка на принца.

Предлагам ви и едно видео, с помощта на което да добиете по-добра представа за замъка Пелеш.

 

Прехласнати от красотата, която се разкри пред очите ни веднага започнахме да правим снимки, но бързо се осъзнахме, че времето напредва и решихме да оставим фотосесията за после.

Дали защото беше в края на работното време, но на касата имаше около десетина души и след не повече от три минути на опашката вече държах входните билети в ръцете си.

А ето и работното време и входните такси на замъка Пелеш (Castelul Peleş) и Пелишор (Castelul Pelişor или малкият „Пелеш“), които се намират съвсем близо един до друг. За снимки в замъка се заплаща допълнително. А подробности за историята на замъка можеш да прочетеш тук.

Обърнете внимание, че замъкът Пелеш не работи в понеделник, а през зимния период и във вторник. Това е и една от причините да избера да пътуваме до северната ни съседка за уикенда, тъй като голяма част от туристическите обекти в Румъния не работят в понеделник и/или вторник. Актуална информация за замъка можеш да намериш тук.

Тъй като вече бяхме позакъснели можехме да разгледаме само партерния етаж. Той се оказа не по-малко красив от фасадата на замъка и също успя да ни впечатли със своя интериор.

 

Твърди се, че замъкът притежава една от най-богатите колекции от произведения на изкуството в Източна и Централна Европа, а колекцията от оръжия и доспехи наброява повече от 4000 предмета.

За около 40 минути разгледахме замъка отвътре, поне до колкото беше възможно, тъй като от общо 168 помещения, с които разполага Пелеш, отворени за посещение са едва 35. След това на спокойствие, без да бързаме вече за никъде се налюбувахме на приказния му външен вид, както и на красивата природа наоколо. Разбира се не пропуснахме да си направим и фотосесия в градината на замъка. Тя е предпочитано място за снимки и от много двойки, сключващи брак. Само докато ние бяхме там имаше 3 двойки младоженци, които си правеха своята професионална сватбена фотосесия. Ех как ми се прииска и аз да съм булка в този момент и на това място…

 

На тръгване от замъка не се върнахме по обратния път (през заведението, за което ви споменах по-горе), а поехме по една павирана уличка надолу покрай оградата на замъка.

Оттук също се разкриваше прекрасна гледка към замъка.

Малко по надолу попаднахме и на сергиите със сувенири.

 

Вървейки стотина метра по-нататък се оказа, че без да искаме сме стигнали до Синайския манастир. Преди това бяхме минали покрай него с колата по пътя за замъка Пелеш.

Тук нямаше никакви хора (една група от български туристи тъкмо го напускаше) и ние необезпокоявани от никого разгледахме манастира на спокойствие. Не бих сравнила Синайския манастир с никой от нашите български манастири. И тук, обаче се усещаше онази особена енергия, която ни кара да сме по-смирени и добри.

 

А двете църкви в манастира бяха изключетелно красиви, както отвън, така и отвътре.

 

Заредени с положителна енергия от Синайския манастир тръгнахме нагоре по улицата да си търсим колата. Явно се бяхме отдалечили доста от нея, тъй като ни трябваха около 15 минути да стигнем до паркинга. Е, разбира се, че се спирахме тук и там да направим някоя и друга снимка и да се чудим защо всички къщи са с ламаринени покриви, но това беше една приятна разходка. Точно тогава усетих колко невероятен е въздухът в Синая. Колко лесно се диша, дори и изкачвайки се нагоре. Усетих всяка клетка от тялото си изпълнена със свеж и чист въздух. Честно казано отдавна не бях изпитвала това чувство на една такава странна лекота.

 

Замъкът Пелишор

Стигайки до паркинга, на който бяхме оставили колата решихме да се отбием и до по-малкия събрат на замъка Пелеш – замъкът Пелишор. Той се намира на около 50 метра в ляво от замъка Пелеш. Слънцето вече залязваше и в района бяха останали много малко хора. За съжаление замъкът вече беше затворил и единственото, което можехме да направим е някоя друга снимка.

Ако някой е влизал в замъка Пелишор ще се радвам да сподели впечатленията си в коментар под поста. Мен лично ме е малко яд, че не успяхме да го видим и отвътре, но това е един добър повод някой ден отново да се върнем там.

Преди да се приберем в стаята ни за нощувка, направихме една кратка разходка и в централната част на Синая. Като във всяко курортно градче и там имаше много магазинчета и заведения, в които без проблем може да „олекне джоба“ на човек, а туристите бяха от цял свят. В момента, в който се скри слънцето, обаче ни стана много студено. Така че не забравяйте, ако пътувате натам, било то и през лятото, да си носите топли дрехи.
Така приключи първият ден от престоя ни в Румъния.

 

Booking.com