Третия ден от престоя ни в Румъния посветихме изцяло на столицата Букурещ, наричан още „Малкия Париж“.

Към Букурещ

Станахме рано и към 7 часа вече пътувахме към Букурещ. Предвид ранния час този път нямаше никакви задръствания по пътя. Решихме да се възползваме от липсата на трафик и минахме през Плоещ, ей така да го разгледаме пътьом. И тук подобно на Букурещ има красиви сгради и широки булеварди. Излизайки от Плоещ не хванахме магистралата, а карахме по второстепенния път, минавайки през няколко малки населени места. Защо ли? На нас ни е твърде скучно да караме по магистрали, а и само така човек може да добие макар и бегла представа за живота на хората някъде.

Малко след 9 часа вече бяхме паркирали пред музея на селото в Букурещ. Тук паркингът е безплатен. Трябва да си призная, че ако нямахме GPS сигурно доста щяхме да се повъртим докато го намерим. Не знам на какво се дължи, но колкото и да съм добра в ориентирането, попадайки в този град тия ми способности някак си изчезват. Така беше при първото ни посещение на Букурещ през 2010 година, така беше и сега.

Музеят на селото в Букурещ (Muzeul national al satului “Dimitrie gusti”)

Музеят на селото се намира на брега на езерото в парк Херастрау. Съвсем близо е до триумфалната арка. Има два входа, които са откъм улица Şoseaua Kiseleff (на №28 и №30). Музея трудно се забелязва от пътя, тъй като е скрит зад множество дървета. Ние се ориентирахме по туристическите автобуси, които бяха спрели на булеварда.

Работно време

• Понеделник – от 09:00 до 17:00 часа
• Вторник – Неделя – от 09:00 до 19:00 часа

Цени

• Възрастни – 15 леи
• Пенсионери – 8 леи
• Ученици – 4 леи

Актуална информация за музея на селото може да намерите тук.

Какво може да се види в музея на селото в Букурещ?

В музея на селото са изложени множество къщи, църкви, вятърни мелници и други структури, построени от XVII до началото на ХХ век и събрани от различни области на Румъния. Открит е през далечната 1936 година с цел посетителите му да се потопят изцяло в атмосферата на румънското село.

Честно казано преди да посетим музея на селото нямах кой знае каква представа какво ще видим там. Мислех си, че това е аналог на нашия Етър в Габрово и очакванията ми не бяха особено големи. Фактът обаче, че е включен в списъка на местата за посещение на всяка една организирана екскурзия до Букурещ, ме наведе на мисълта, че не бива да го пропускаме. За щастие не сгрешихме и останахме изключително доволни от посещението си на музея на селото. Най-много ме впечатли това, че всичко там е напълно автентично. Всяка една къща е била старателно разглобена на първоначалното й местонахождение и построена отново тук. Мисля, че това е достойно за възхищение, като се има предвид от какви материали са изработвани тези къщи векове назад.

Ние бяхме едни от първите посетители на музея за деня. Благодарение на това успяхме да си направим прекрасни снимки, без да ни се пречкат други хора.

В музея на селото прекарахме около 3 часа. Учудващо дълго време, което мина така неусетно. Напуснахме го през източния изход и се озовахме съвсем близо до Триумфалната арка.

Триумфалната арка е висока 27 метра. Издигната е в чест на румънските войници, загинали в Първата световна война. Бях чела, че в нея има вътрешно стълбище, което позволява да се изкачиш до върха й от където се разкрива панорамна гледка към града. Ние така и не успяхме да видим къде има подлез, за да стигнем до нея. Не забелязахме да има и движение на хора около Триумфалната арка.

След кратка фотосесия пред Триумфалната арка се върнахме до колата. От там директно се насочихме към Палата на парламента. Паркирахме на големия паркинг точно пред Парламента. Тук паркингът също беше безплатен.

Палатата на Парламента (Дворецът на Чаушеско)

Палатата на Парламента е втората по големина административна сграда в света след сградата на Пентагона. Това е една наистина умопомрачителна сграда. Само озовавайки се пред нея човек може да добие реална представа за мащабите на това творение плод на грандоманията на Николае Чаушеску.

Отдавна исках да вляза в тази МЕГА сграда. При предишното ни посещение на Букурещ имахме малшанса точно тогава да се провежда някакво рали в района около Парламента и достъпът до него беше напълно невъзможен. Как ли не го обикаляхме, то не беше пеша, то не беше с колата, но така и не успяхме да се доближим до Парламента. Този път обаче имахме късмет и не само се доближихме, но и влязохме вътре.

Входът е от дясно на главната фасада на сградата. На няколко места по оградата на Парламента има кабинки с охрана. Дори и тях да попитате къде е входа ще ви упътят.

Работно време на Палата на Парламента

• Март – Октомври – всеки ден от 09:00 до 17:00 часа
• Ноември – Февруари – всеки ден от 09:00 до 16:00 часа

Цени

• Стандартна обиколка – 35 леи
• Стандартна обиколка + подземен етаж – 40 леи
• Стандартна обиколка + панорамна гледка към града (от тераса и достъп с асансьор) – 45 леи
• Стандартна обиколка + панорамна гледка на града (от тераса и достъп с асансьор) + подземен етаж – 55 леи
• Снимки/ видео – 30 леи.

За ученици и студенти има намаления

Влизайки в Палата на Парламента ще видите табло, на което са изписани часовете на влизане, езиците, на които се провеждат беседите и цените на различните видове обиколки за деня. На мен много ми се искаше да видя Букурещ от терасата на Парламента, където се разкривала прекрасна гледка към града. В деня, в който ние бяхме там обаче, този тур не се предлагаше. Така че избрахме варианта стандартна обиколка + подземен етаж с беседа на английски език. Други възможни езици за деня бяха румънски, френски и италиански. Не знам през другите дни дали въобще има беседи на български език.

Много важно: Задължително си носете документ за самоличност – лична карта или паспорт. Шофьорски книжки не се приемат. Преди да започне самата обиколка на Парламента от съображения за сигурност се минава щателна проверка, подобна на тази по летищата, където ви вземат личната карта и ви дават нещо като посетителски номер. На излизане ви връщат личната карта.

Беседата по време на обиколката на Парламента беше много интересна. Въпреки, че английският ми език не е особено добър успях да разбера по-голямата част от това, което разказа нашия гид. Любопитни подробности са, че при проектирането на сградата са взели участие около 700 архитекта, а главен архитект е била наскоро завършилата университета Анка Петреску. При строителството са използвани само румънски материали, а част от елементите в сградата са взаимствани от замъка Пелеш в Синая. При падането на кумунистическия режим през 1989 година сградата е била завършена на около 70 %. Първоначалните намерения са били тя да бъде разрушена. Румънските управници обаче са взели умното решение да съхранят сътвореното и сградата да бъде достроена. За разлика от тях нашите „умни глави“ от правителството без много мислене събориха и не съхраниха за поколенията Мавзолея на Георги Димитров, и все още не могат да измислят какво да правят с паметника на Бузлуджа например.

Понастоящем в сградата се помещават парламентът, конституционният съд и някои неправителствени организации. Тук се провеждат множество международни и светски мероприятия – конференции, модни ревюта, балове и дори сватби. Всеки би могъл да наеме дадено помещение за определен период от време. Наемът на една от залите, която най-често се ползва за коктейли и сватби например е 20 000 евро. Реалната използваема площ на сградата обаче е едва около 40 %. В сградата има 1100 помещения и малцина са тези, които са били във всички тях. На човек ще са му необходими няколко дни, за да ги обходи всичките.

По време на нашата обиколка ние изминахме 2 км. и видяхме едва 2 % от сградата (поне така каза нашия гид).

На официалната страница на Палатата на Парламента може да видите повече снимки и подробно описание на всяка една от залите, които могат да се посетят.

По време на обиколката излязохме на една от терасите на Парламента. Тя беше с изглед към красивия булевард Унирий /Unirii/, по протежението на който са разположени 42 фонтана, символизиращи всички 41 области на Румъния и 1, символизиращ Букурещ.

Како ще видите в подземието на Палатата на парламента?

Последна спирка от обиколката на Палатата на Парламента беше подземния етаж. С нетърпение очаквахме да видим тази част от сградата. Представяхме си, че ще видим някой луксозно обзаведен защитен бункер, където Чаушеско да се укрие при бомбена атака например, или тайни тунели за евентуално бягство от сградата. Е нищо подобно. Единственото което видяхме тук бяха огромни канализационни тръби и съвсем малка фото изложба, показваща етапите на строителство на сградата през годините. Имаше подредени и малка част предмети от близкото минало като ретро грамофон, радио, телевизор, членски книжки, медали и други предмети символ на комунизма.

Не знам на кой би му хрумнало, че това място ще е интересно на туристите. Разбира се на някои може да им е харесало там, но ние определено останахме разочаровани. Ако не изгаряте от желание да видите огромни тръби и да усетите мирис на мухъл и канал, спокойно може да спестите 5 леи и да пропуснете подземието на Парламента.

Обиколката на Парламента продължи около час и половина. Като изключим малкото разочарование от подземния етаж останахме много доволни.

Друг обект, който бях планирала да посетим беше красивия дворец Котрочени. Той се намира сравнително близо до Палатата на парламента – на булевард Geniului 1. Часът обаче наближаваше 16 и нямаше да можем да го разгледаме. Затова решихме да се разходим из старата част на града.

Към 19 часа, заредени с толкова много положителни емоции потеглихме към родното Велико Търново.

Безспорно да разгледаш Букурещ или която и да е европейска столица за един ден е мисия невъзможна. Букурещ в никакъв случай не е за подценяване и съветвам тези от вас, които все още не са го посетили да го включат в плановете си.

Равносметката от трите ни дни в Румъния:

• изминати общо 780 км. (Велико Търново – Синая – Бран – Брашов – Синая – Букурещ – Велико Търново)
• 298 леи похарчени за посещение на туристически обекти за 2 души
• 99% положителни емоции (Защо 99% ли? Защото на връщане към България такава страшна буря ни застигна по пътя, че дълго време ще я помня.)

Booking.com