Без компас

Скритите красоти на Родопите – селата Лещен, Ковачевица и Долен

  •  

През късната пролет на 2017 година със съпругът ми решихме да направим едно малко екскурзионно пътуване и да опознаем югозападната част на красивата ни родина. Маршрутът ни беше Велико Търново – София – Банско – Добринище – Гоце Делчев – Огняново – Доспат – Батак – Пещера – Пазарджик – Велико Търново. Нали не си мислите, че изминахме цялото това разстояние за един ден? Разбира се, че не. Предварително бях направила резервации за 2 нощувки в Банско, 2 нощувки в Огняново и 1 нощувка в Пещера.

По време на това пътуване посетихме и селата Лещен, Ковачевица и Долен. Именно за тях искам да ви разкажа по-подробно в тази статия, тъй като разходката из тях беше изключително приятна и зареждаща. Като дете на 80-те години, което е прекарвало летните си ваканции на село при баба и нищо „селско“ не ми е чуждо, трудно може някое село да ме впечатли. Тези три родопски селца обаче, със своята неподправена автентичност, успяха да го направят.

 Лещен

Село Лещен се намира близо до гръцката граница, на около 200 км. южно от София и на 8 км. от Огняново – курортното селище, в което бяхме отседнали.

В самото начало на селото ни „посрещна“ дострояващ се хотел, чиято архитектура, обаче напълно импонираше на възрожденската атмосфера в Лещен. Безспорно локацията на хотела беше умело избрана, тъй като от тук се разкриваха прекрасни панорамни гледки. Нямаше как да не отбием колата в страни от пътя и да не им се насладим. Времето беше слънчево и в далечината ясно се виждаха все още заснежените върхове на Пирин.

 

хотел Лещен

След кратката фото пауза се метнахме на колата. Следващата ни спирка беше няколко стотин метра по-нататък, пред местната кръчма.

Лещен

Пред кръчмата в Лещен

От тук поехме пеша нагоре по малките калдъръмени улички. Голяма част от къщите в Лещен бяха с отдавна заключени катинари по старите дървени порти и единствените признаци, че някога тук е кипял живот бяха некролозите по тях. Друга част от къщите бяха превърнати в къщи за гости. Имаше и новопостроени такива в типичния за района архитектурен стил и разбира се с каменни плочи по покривите. Признаци на някакъв огромен наплив от туристи, обаче нямаше. Беше толкова тихо и спокойно наоколо, че листо да паднеше, можеше да се чуе.

В Лещен можете да посетите и набиращата популярност глинена къща. Ние така и не стигнахме до нея, така че не мога да споделя впечатления. Ако някой е отсядал там, ще се радвам да остави мнението си за нея в коментар под поста.

Лещен е сравнително малко селце и разходката ни из него продължи не повече от 20 минути. След това се отправихме към Ковачевица.

Ковачевица

Разстоянието между Лещен и Ковачевица е не повече от 10 км. Пътят между двете села е изключително живописен.

Някъде по средата му имаше просторна дървена беседка с маса, пейки и чешма до нея – прекрасно място където можете да си отдъхнете или да похапнете в случай, че си носите храна.

Между другото, аз почти винаги нося храна, когато пътувам. Още от малка мама ме е научила, тръгна ли на път да си нося вода и храна, защото „всичко може да се случи“.

ковачевица

Ковачевица ме впечатли още на входа

Разходката ни в Ковачевица започна от някогашното училище, където оставихме колата. Вървейки по тесните калдъръмени улички и между уникалните родопски къщи с покриви от каменни плочи, се пренесох в едни други, отдавна отминали времена. Не случайно през 1977 г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват, а редица режисьори са се възползвали от естествения декор на българско село от времето на Възраждането и са снимали своите филми тук.

 

Разхождайки се из Ковачевица случайно се заговорих с един възрастен господин. Оказа се немец, дошъл за 3 седмици в България. Беше ми любопитно как въобще е попаднал тук и какво мисли един чужденец от западна Европа за място като Ковачевица. Каза, че му харесва много и че се чувства все едно е попаднал на края на света. За разлика от него аз не се чувствах, че съм на края на света. Имах чувството обаче, че съм на място, докоснато от Господ.

В Ковачевица също има не малко къщи за гости. Докато бях там си мислех, как ли ще се промени това място ако популярността му нарасне и потокът от туристи се увеличи значително. От една страна ще се отрази благоприятно на хората в региона, но от друга, тишината и спокойствието, които царят там в момента, ще изчезнат безвъзвратно, което би било жалко.

Дали защото Ковачевица е по-голяма от Лещен, но определено ме впечатли повече. Има нещо неповторимо в атмосферата там, което ми е трудно да опиша с думи. Тези, които са я посещавали ще ме разберат, какво имам предвид, а на тези, които не са, ще им кажа да го направят и няма да съжаляват.

Долен

Открихме село Долен съвсем случайно. На картата можете да видите точното му местоположение. Докато за Ковачевица и Лещен бях чувала и преди, то за село Долен никога не бях чувала. Пътувайки от Огняново към Пещера видяхме една от онези кафяви табели за историческа и културна забележителност. Само на три километра в ляво имаше архитектурен резерват. Без да му мислим много и без абсолютно никакви очаквания свихме в ляво. Така попаднахме в това райско кътче – село Долен.

В последствие разбрах, че именно тук се намира къщата на Капитан Петко войвода от едноименния филм. Още интересни исторически факти и легендата за кръста, който се намира до село Долен може да прочетете тук.

Ако в Лещен и Ковачевица е тихо и спокойно, то тук чувството за безвремие ще ви обземе още с пристигането в селото. Друго чувство, което изпитах в Долен обаче, беше това на тъга. Тъга от това, че голяма част от уникалните по своята архитектура къщи са забравени от собствениците си и превзети от гъстата растителност се рушат, а други вече са напълно съборени. На места беше толкова пусто, че чак зловещо.

 

Единственото място в Долен, което си личеше, че е стопанисвано и се развива някаква дейност там, беше античния театър. И там обаче, ние бяхме единствените посетители.


Но голямата „буца с тъга“ заседна на гърлото ми, когато се заговорихме с единствената баба, която срещнахме в селото. Жената седеше на пейката пред дома си. Споделихме й, че селото им много ни харесва. А тя със сълзи на очи каза, че селото им е хубаво, но за съжаление вече няма хора в него. Собственият й син вече 10 години бил в чужбина и тя не го е виждала.

За съжаление обезлюдяването не беше пропуснало и това българско село. Личеше си, че възрастната жена беше „жадна“ за компания и можеше да си говори часове наред с нас. На тръгване ни благослови най-искрено, а ние със смесени чувства напуснахме това прекрасно кътче от нашата Родина.

Това беше първото ни посещение на селата Лещен, Ковачевица и Долен. Убедени сме обаче, че рано или късно ще се върнем там. Любопитно ми е как ли ще се промени обликът им след 10 години например. Дали обезлюдяването и опустяването ще продължи или пък напливът от туристи ще доведе до загубата на тишината и спокойствието, които в момента царят там. Само времето ще покаже ….

Малък съвет от мен!

Ако пътувате към Лещен от София или Гоце Делчев, то неминуемо ще минете през с. Гърмен. Именно там се намират два Вековни чинара, чиято възраст надхвърля 600 години. Дърветата са наистина впечатляващи и си струва да отделите 5-10 минути, за да се докоснете до величието им и да почерпите част от енергията им.

вековни дървета в Гърмен

Вековните чинари в с. Гърмен

 



Booking.com


5/5 - (2 votes)

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Харесай във фейсбук