Всеки път когато разглеждам снимки от Кападокия, не спирам да се удивлявам на това, което е сътворила симбиозата между вятъра, слънцето и водата в района.

В този пост ще ви отведа на най-красивити места в Кападокия и ще споделя с вас малка част от фотосите, които направих там. Приятно четене!

Ден 4 – чудесата на Кападокия

За част от групата ни четвъртият ден от екскурзията започна още преди първи петли. Трябваше да станат в 4 часа сутринта, защото ги очакваше полет с балон.

Да видиш Кападокия от птичи поглед

Безспорно полетът с балон с горещ въздух е най-голямата атракция в Кападокия. Ако до преди 20 години над „Земята на красивите коне“ са се издигали около 20 балона, то днес броят им надхвърля 200. Дори тази бройка не е достатъчна да поеме прииждащите туристи от цял свят и цената за това уникално преживяване расте с всяка изминала година.

Да отидеш до Кападокия и да не полетиш с балон, е същото като да идеш в Рим и да не видиш Папата.

Признавам си, че аз изглупях 😥 и пропуснах възможността, която имах, да видя всички онези приказни скални образувания от птичи поглед. Това, което ме спря беше цената от 175 евро.

Как се резервира полет с балон в Кападокия?

Ако планирате да пътувате самостоятелно, ви предлагам няколко сайта, където можете да резервирате полет с балон:

turkiyeballoons.com

cappadociahotairballoontours.net

hotairballooncappadocia.com

В случай, че пътувате с туристическа агенция, то тя има грижата да ви уреди полета с балон.

При нас Премио Травел събраха парите още първия ден, но с уговорката, че не е сигурно дали ще има свободни места. Казаха ни, че напливът от китайски туристи бил огромен и китайските туроператори изкупували балоните месеци по-рано. Полет с балон няма да има и в случай, че вали или духа силен вятър.

Ден преди самия полет се разбра, че в крайна сметка свободни места има и всички, които бяха вече заплатили, ще се насладят на една зашеметяваща гледка високо над земята.

И тъй като аз не бях сред тях и не мога да споделя личните си впечатления, ще ви преразкажа това, което летелите с балон споделиха с мен.

„Струва си!“, „Уникално изживяване!“, „Неповторимо!“, „Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали някога“ – това са само малка част от първите думи на току-що летелите с балон.

Какво да очаквате ако решите да летите с балон над Кападокия?

Фирмите за балони извършват трансфер от и до хотела, в който сте отседнали. След като ви вземат (някъде около 4:30 ч. сутринта), ще ви откарат до мястото за излитане. Докато подготвят балона ще ви предложат обилна закуска.

Полетът продължава около 1 час, а вместимостта на балона е от 14 до 20 души. Има и такива за 2 души, но освен, че ще се насладите на космическа гледка, ще трябва да платите и космическа цена за това удоволствие.

Беше ми чудно, защо балоните излитат толкова рано сутринта? Отговорът е, че изгревът на слънцето в Кападокия e невероятно красив и да видиш високо над земята, как първите слънчеви лъчи огряват долината, било умопомръчително. Не по-малко впечатляваща е и гледката на толкова много едновременно издигащи се във въздуха балони.

Приземяването на балона ще е следващото нещо, което ще помните дълго време. Кога друг път ще летите с балон и ще кацнете върху тясна платформа, теглена от пикап?

Накрая ще отпразнувате успешния полет с чаша шампанско и ще получите сертификат.

Както вече ви споменах, аз пропуснах това уникално изживяване и имам добра причина някой ден да се върна отново в Кападокия. 😉

Посещение на магазин за килими

Останалата част от групата изчакахме летелите с балон да се върнат в хотела, след което се отправихме към Аванос, по-конкретно към магазина за килими на фирма Sentez. Посрещна ни сладкодумен рускоговорящ младеж, който подромно ни разказа за килимите, които предлагат – от добиването на коприната до начина, по който ги тъкат.

Оказа се, че както при шиенето на гоблени, така и при тъкането на килими се използват схеми.

Тук за пръв път видях истински копринени пашкули.

А ето и машината, на която се навиват копринените нишки.

След като разбрахме колко бавно всъщност се изработва един килим, ни поканиха да разгледаме и вече готовите килими. Настаниха ни в една зала, по традиция ни почерпиха с чай, след което няколко младежа започнаха да внасят множество килими и да ги разстилат пред краката ни.

Турците са изключителни търговци

В рамките на 10 минути на пода пред нас имаше вече повече от стотина килима с най-разнообразни цветове, шарки и размери. Признавам, никога преди това не бях виждала толкова килими на едно място, кой от кой по-красив.

Разбира се целта на цялата демонстрация беше да ни продадат килимите си. В един момент залата се изпълни с множество мъже, които се прикрепиха към всеки един от нас и започнаха да ни питат какъв килим търсим и т.н.

Целта на пътуването ми до Кападокия в никакъв случай не беше да купувам килим, така че набързо се измъкнах от „лапите“ на напористите търговци.

Не знам дали някой от групата ни се сдоби с нов килим, но за мен посещението на това място беше пълна загуба на време. 😡 Колкото и да ми е интересен производствения процес на килимите, предпочитах да разглеждам природните забележителности на Кападокия. Единствено заради тях бях пропътувала толкова много километри. Но това е един от недостатъците на организираното пътуване. Човек не може сам да планува времето си и винаги трябва да се съобразява с групата.

За щастие остатъкът от деня премина в посещение на едни от най-прекрасните места в Кападокия.

Долината Пашабаг

Раздразнението ми от посещението на магазина за килими бързо премина, в момента, в който ни заведоха в местността Пашабаг. Тя е известна още като „Долината на монасите“ и ще ви впечатли с високите над 10 метра вулканични конуси, които сякаш имат шапки.

Освен да се полюбувате на приказните кумини (другото име на тези уникални скални образувания), тук можете и да пояздите камила.

След кратката фотосесия тук се отправихме към следващата ни спирка – Розовата долина.

И по пътя до там не липсваха красиви пейзажи.

Розовата долина

Името на долината идва от цвета на скалите, който е розово-червен.

Попадайки тук имате чувството, че носите розови очила, а развихрите ли въображението си, ще откриете какви ли не скални фигури. Без съмнение най-известната от тях е камилата.

Тук имахме 15 минути за снимки и шопинг на сувенири, след което се отправихме към люлката на ранното християнство – Гьореме.

Музей на открито в Гьореме

В 12 часа вече се намирахме в един от най-посещаваните туристически обекти в Кападокия – музея на открито Гьореме. Той се намира на около 2 км. източно от едноименното градче.

Този музей е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Представлява комплекс от няколко скални църкви и манастири, построени между 10-и и 12-и век. С цел да не се увредят стенописите, снимането в църквите е забранено. Навън обаче, може да снимате на воля.

Цени и работно време на музея на открито Гьореме

В горната част на музея се намира така наречената Тъмна църква. Наречена е така, тъй като количеството светлина, което прониква в нея е изключително малко. Благодарение на това стенописите в нея са много добре запазени и до днес. За да влезете в Тъмната църква обаче, се заплаща допълнително.

А излезете ли от музея, не бързайте да изхвърляте билета си. Той важи за още една църква, която се намира извън очертанията на музея, малко по-надолу от входа му.

Тук прекарахме около час и половина – време напълно достатъчно да го разгледате. Около музея имаше множество магазинчета за сувенири. За тях пак не ми остана време. Единствено успях да опитам от широко разпространения тук сок от нар. Освен много полезен, той се оказа и изключително вкусен. Така, че ако не сте опитвали досега сок от нар, ви препоръчвам да го направите.

Долината около Гьореме – един от най-зашеметяващите пейзажи в Кападокия

Следващото място, на което ни заведоха, беше една панорамна площадка. Гледката, която се разкриваше от тук, беше умопомръчителна и за дълго време ще остане в съзнанието ми. Тук батериите на телефоните и фотоапаратите ви трябва да са заредени на макс, защото няма да искате да спрете да снимате.

Имайте на предвид, че фотоапаратчето, с което снимам е доста скромно и качеството на снимките ми не е особено добро. Уверявам ви, на живо е много по-красиво.

Тук имаше и едно дърво цялото окичено със „сини очи“. Местните го наричат Дървото на желанията. Дали наистина се сбъдват желанията ако закачиш на дървото „синьо око“ или това е добър търговски трик на магазина за сувенири тук, нямам никаква представа. Ако някой има наблюдения ще се радвам да сподели. 🙂

Ючхисар – най-високата точка на Кападокия

След около десетина минути пътуване с автобуса спряхме за следващата кратка фотопауза. Заведоха ни съвсем близо до крепостта Ючхисар.

И тук в скалите са издълбани множество жилища и скални църкви. Днес повечето от тях са дом на гълъбите.

Оказа се, камилите са често срещани в Кападокия.

Кападокия е обширна територия, но имах чувството, че нереално красивите пейзажи са почти на всяка крачка. Съвсем близо от тук се намираше следващото такова място.

Долината на гълъбите

Името на долината идва от многото гълъби, които живеят в скалите тук.

Освен, че е на особена почит в мюсюлманската религия, още от древността гълъбът заема важно място и в лозарството в Кападокия. Оказа се, че в резултат на активната вулканична дейност в миналото, почвата тук е изключително плодородна. Върху тази на пръв поглед пустинна територия се добива грозде, от което се произвежда световно известно вино. Ще кажете какво общо имат гълъбите? Именно изпражненията на гълъбите се използват от местните за наторяване на лозята.

От долината на гълъбите се разкрива и прекрасна гледка към величествения Ючхисар.

Вече беше станало 15 часа и ни заведоха да обядваме в едно традиционно турско заведение. А последна точка от програмата ни за деня беше танцовият спектакъл на дервишите.

Въртящите се дервиши – един от символите на Кападокия

Още от България с нетърпение очаквах да видя на живо мистичния танц на въртящите се дервиши, наречен Сема. Негов създател е Мевляна, за когото ви разказах вече в част 2.

Културният център, в който гледахме дервишите, приличаше на пещера, тъй като се намираше в скалите. Цената за представлението беше 20 евро. Тези от групата, които не искаха да гледат дервишите, стояха и чакаха в автобуса.

Преди да започне спектакълът ни предупредиха, че говоренето, снимането и ръкопляскането са абсолютно забранени. Това още повече засили усещането, че ни очаква нещо вълнуващо и необикновено.

Бях чела разказите на колеги блогъри, колко пречистени и духовно заредени излизат, след като са присъствали на танца Сема. Аз обаче, не успях да усетя нищо подобно. Не само, че не почувствах никакъв прилив на енергия, но излязох от там много по-уморена, отколкото бях влязла. Ако танцът беше продължил още, със сигурност щях да заспя седнала.

Как протича танцът Сема?

Танцът Сема се състои от 7 части, имащи различно значение и символизиращи духовното израстване на човека и постигането на съвършенство.

Първоначално на сцената излезе оркестърът, състоящ се от 4 души.

Музиката, която свириха беше доста монотонна, далеч от моите вибрационни честоти. Не само, че не ми галеше ухото, но ми въздейства доста напрягащо.

След около десетина минути на сцената излязоха дервишите, водени от своя учител. Обикаляха известно време сцената, вървейки един след друг. С всяка измината тяхна крачка се изпаряваше и първоначалното ми вълнение. В един момент дервишите захвърлиха черните си наметала и най-накрая започнаха да се въртят.

Символиката на танца Сема

През цялото време на въртенето дясната ръка на дервишите е насочена нагоре към небето, а лявата ръка е насочена надолу и в страни. По този начин с дясната ръка се приема Божията благодат, която преминава през сърцето и чрез лявата ръка се предава на хората.

Дервишите се въртяха все по-бързо и по-бързо, а аз исках час по-скоро да напусна това място. Имах чувството, че те са „изсмукали“ цялата ми енергия, за да могат да се въртят. Усещах ръцете и краката си по-тежки от всякога. И до ден днешен не мога да си обясня, защо този танц, определян от мнозина като магичен и духовно зареждащ, на мен ми въздейства по напълно противоположен начин. А може и предварителните ми очаквания да бяха твърде високи.

Накрая дервишите сложиха отново черните си наметала, поклониха се един на друг и на духовния си водач, и напуснаха мълчаливо сцената.

Цялото представление (ако може да се нарече така) продължи около час. След това светлините светнаха и на сцената се върна един от дервишите, за да направи кратка демонстрация, която можем да заснемем.

След това се отправихме към хотела за заслужена почивка. Без съмнение този ден беше най-хубавият до момента, наситен с толкова много положителни емоции и незабравими изживявания.

Ден 5 – И отново на път (сбогом Кападокия)

Подобно на втория  и петият ден от екскурзията премина само в пътуване обратно към Белек. Този път обаче, не посетихме нито една забележителност. Кратките спирки бяха единствено за тоалетна и хапване.

Малко преди Белек спряхме при един много стар мост, построен през римския период и възстановен от селджуките през 13-и век. Мостът се казва Historical Aspendos Bridge и се намира на около 45 км. от Анталия.

На практика два дни от екскурзията преминаха само в пътуване. Но ако ме питате дали си заслужава, ще кажа твърдо ДА. Заслужава си и си мечтая някой ден да имам възможността да отида отново там, но със собствен транспорт.

И тъй като постът стана твърде дълъг, а аз не искам да ви отегчавам, в част 4 ще ви разкажа за последните два дни от екскурзията.

Част 1 от пътуването ми до Кападокия може да намерите тук.

Част 2 се намира тук.


Booking.com