Със своите бели пясъчни плажове и над 300 слънчеви дни в годината Анталия е известна като перлата на Турската ривиера. Именно тук прекарахме последните два дни от екскурзията ни. Имаше вариант през тези два дни да се отдам на пълен релакс край водите на Средиземно море. Аз обаче, предпочетох да трупам нови и нови впечатления, които ще споделя с вас по-надолу.

Ден 6 – Ден, посветен на Анталия или как нищо не видях от Анталия

Шестият ден от екскурзията е най-голямото ми разочарование. До ден днешен си спомням с огромно огорчение за този ден. Защо ли? Бяха ни казали, че този ден е посветен на Анталия, че ще разгледаме старата част на града и така между другото ще имаме възможност да си закупим злато и кожени палта.

А какво се оказа всъщност?

Сутринта в 8 часа ни натовариха на автобуса и се отправихме към Анталия. По пътя екскурзовода ни обясни, че отиваме на място, където ще имаме възможността безплатно да ни почистят златните накити, а след това да си закупим злато.

Така се озовахме в шоурума на фирмата Argos. Слизайки от автобуса на всеки един от нас му беше връчен бадж с номер. Бяхме посрещнати от една изключително чаровна туркиня с български произход. На перфектен български език (много по-добър от този на екскурзовода ни) ни разказа за историята на фирмата, за това какви големи професионалисти работят при тях, колко трудно се става майстор златар и други подобни факти, които да ни впечатлят. Същевременно имахме възможността през стъклени витрини да наблюдаваме как работят въпросните златари.

Зарибяването

В началото бяха взели за почистване златната гривна на една дама от групата ни. Признавам, че когато й я върнаха разликата беше огромна. Гривната беше възвърнала първоначалния си блясък. Затова попаднете ли на това място, ви препоръчвам да се възползвате от безплатното почистване на бижутата ви.

След като ни запознаха с дейността на фирмата, ни поканиха да разгледаме колекциите им от бижута и разбира се, който иска да си купи. Българската туркиня не пропусна да ни спомене намигвайки, че все пак сме в Турция и да не забравяме да се пазарим.

Не че имах намерение да купувам каквото и да било, но като всяка друга жена и аз реших да поразгледам. А и нямах друг избор. И за да сте подготвени в случай, че попаднете на това или друго подобно място, ще ви разкажа какво ми се случи.

Да си купиш бижу в Анталия (история от първо лице)

Та влизаме ние в нещо като изложбена зала с множество златни, сребърни и каквито се сетите бижута. Още в началото към всеки един от нас се „залепи“ по един консултант. Един такъв консултант започна да ми говори нещо на турски. След като видя, че няма да се разберем, веднага отнякъде се появи преводачка. Тя беше също толкова чаровна българска туркиня, колкото и първата.

Започнаха да ме питат какво точно търся. Обясних им, че нищо не търся, а просто разглеждам. Попитаха ме, ако евентуално имам възможност да купя нещо, какво би било то. Отговорих им обеци. И като започнаха да вадят множество обеци, да ме питат кои ми харесват и кои не. Тези, които ми харесваха ги слагаха на отделна табла.

Неусетно се озовах в една стая с турчина продавач и преводачката. Поканиха ме да се настаня удобно, попитаха ме какво ще пия и се започна пробването на обеците, които малко преди това бях казала, че ми харесват. На няколко пъти им казвах, че нямам намерение да купувам, но те настояваха все пак да ги пробвам. Междувременно продавача излизаше и носеше нови и нови чифтове обеци, които да ме впечатлят. То не бяха с диаманти, брилянти, султанити и с безброй други знайни и незнайни камъни.

След като уточнихме кои обеци ми стоят най-добре, ги отделиха настрани и ми съобщиха цената. Добре че бях седнала, че иначе можеше и да припадна като чух сумата. Отговорих, че първо не съм имала намерение да купувам бижута, че съм тук само и единствено защото Премио Травел са ме довели, и не на последно място сумата е непосилна за мен. На ум започнах да смятам колко екскурзии са всъщност това. 🙄

Ако си мислите, че с това приключихме алъш-вериша, тотално се лъжете.

Тепърва предстояха отстъпките

Турчинът започна да сваля цената. То не бе ходене до Директора ужким да го пита може ли да свали цената, то не бе отстъпка заради края на сезона, отстъпка заради невероятната ми положителна енергия, заради хубавата ми усмивка и т.н. Извади дори гривна подарък за детето ми и часовник – за мъжа ми (предвидливо вече ме бяха разпитали за семейното ми положение). Какви ли не търговски трикове не приложи, само и само да купя нещо.

Нахалството му беше безкрайно.

Уверявам ви, че ако сте от хората, които не могат да казват „НЕ“, то дори да нямате пукнат лев и дори никога да не сте се вълнували от бижута, ще си тръгнете от там с покупка.

Ориентировъчно ще ви кажа, че последната сума, която чух, беше с 50 % по-ниска от първоначалната. А ако бях поискала още по-ниска цена, най-вероятно щяха да се съгласят.

Дори липсата ми на пари в момента не беше проблем.

Достатъчно било да оставя капаро 10 евро. Всичко щяло да ми се достави в България, пък после можело да плащам на вноски.

Нямах представа колко време вече стоях в тази стая (със сигурност повече от час). Как ли не се опитвах да се измъкна от създалата се ситуация. Мислех си, че в момента цял автобус с хора стои навън и ме чака, и ми беше вече доста притеснено. Затова реших, че е крайно време да откажа по категоричен начин примамливите оферти. Благодарих за отделеното време и се отправих по най-бързия начин към автобуса. Е, погледът на турчина моментално се промени, а усмивката му замръзна, но със сигурност не съм първата, на която не успя да продаде нищо.

Изненадата

Качвайки се в автобуса установих, че аз съм първата излязла от магазина. Другите все още пазаруваха. 😮

Настъпи голяма еуфория, когато всички се събрахме в автобуса и всеки започна да се хвали с новото си украшение. Имайки предвид цените на бижутата и това, че средната възраст в групата ни беше 65 години, се учудих, че по-голямата част от екскурзиантите си бяха купили нещо. Явно аз бях една от малкото, неподготвени за подобен извънреден разход.

Оказа се обаче, че пазарлъкът при всички е протекъл по аналогичен начин, както при мен. Горкият „Директор“ – толкова много пъти са го безпокоили. Но пък е великодушен човек. Благодарение на неговите отстъпки бяха сключени „добри“ сделки.

Водопад насред Анталия

Часът минаваше 11, когато най-накрая потеглихме към центъра на Анталия. Целта ни беше водопада Долен Дюден.

А щом има Долен Дюден е логично да има и водопад Горен Дюден. Той се намира на 12 км. североизточно от Анталия. До него обаче, не ни заведоха.

Със сигурност не всеки ден може да се види водопад да се влива в море, при това в самия град.

Районът около водопада е оформен като парк, в който цареше пълно спокойствие. Единствено глъчката на впечатлените туристи и грохотът на водата, падаща в морето го нарушаваха.

В случай, че пътувате до Анталия самостоятелно и не се страхувате да бъдете понамокрени, има възможност и за разходка с корабче, което да ви приближи максимално близо до падащата вода. Със сигурност това би било едно вълнуващо изживяване.

Ние обаче, имахме само 20 минути, за да се насладим на красотата на водопада. След това се отправихме към магазин за кожени изделия.

На пазар за кожи

Изненадата беше голяма, когато слизайки от автобуса осъзнах, че са ни закарали отново в магазина на Argos. 😡

Не знам какъв беше този трик да ни закарат до водопада и да ни върнат обратно. Може би, за да ни се проветрят главите от космическите цени и да отпуснем душите си за нови харчове.

Този път ни посрещнаха с чаша алкохол (сами се сетете защо) и ни настаниха в зала за модни ревюта. Последва кратко дефиле на кожени палта. Казаха ни, че това са само малка част от кожените изделия, които предлагат. Разбира се, ни поканиха да разгледаме всички налични модели.

Както при килимите и златото, и тук към всеки един от нас се „залепи“ по една „хиена“ в търсене на поредната жертва. Поне аз така почувствах търговския подход на продавачите в Анталия. За разлика от колегите си в Аванос, тези тук бяха изключително нахални в стремежа си да реализират поредната продажба. Този път обаче, знаейки какво ме очаква, успях да се измъкна още в началото.

Останалата част от групата бяха доста развълнувани (може би под въздействието на алкохола) и с охота започнаха да пробват кожените палта. Стана ми ясно, че и тук ще повисим доста време и реших да се поразходя из района. За съжаление наоколо нямаше нищо интересно. В стремежа си да „убия“ времето, влязох в един магазин за дрехи. Там цените бяха доста изгодни и напазарувах подаръци за близките ми в България.

Старият град на Анталия

Часът беше станал 15, когато всички вече бяхме в автобуса. Изчакахме търпеливо Ердинч да си вземе комисионната от Argos и най-накрая потеглихме към старата част на Анталия. Този път вече, за да опознаем града.

Автобусът ни стовари в подземния паркинг на някакъв мол, а като излязохме навън, се озовахме на един широк площад, в центъра на който беше статуята на Мустафа Кемал Ататюрк.

Тук имахме кратка екскурзоводска беседа. След това минахме покрай символът на Анталия –

Минарето Ивли

Минахме и покрай

часовниковата кула

Портата на Адриан

След това ни дадоха малко свободно време. И докато при златото и кожите времето беше неограничено и можехме да стоим колкото си искаме, то за да се разходим из Анталия, ни отпуснаха едва час и половина. 😡

Вече бяхме умрели от глад и единственото, което успяхме да свършим за това време, беше да седнем да хапнем и да се върнем до уреченото място за среща. Пътьом напазарувахме и някой друг сувенир. Не успяхме да стигнем дори до старото пристанище. Така че, не мога да кажа, че видях кой знае колко от Анталия. Единствено успях да усетя атмосферата на града.

Затова давам една голяма черна точка на Премио Травел. Ако знаех, че ще ми загубят половината ден във „висене“ в Argos, нямаше да тръгна сутринта с тях, а щях да отида до Анталия самостоятелно (междуградските автобусчета са доста евтини). Така, че имайте го предвид ако планувате тази екскурзия.

Ден 7 – на разходка с лодка

Последния ден от екскурзията можеше да го прекарам или на плажа, или да се разходя с корабче по река Манавгат. Аз предпочетох втория вариант.

Това беше една от онези допълнителни екскурзии, за които се доплащаше при пристигането в Анталия. Предварително бях проучила, че тази разходка няма да е нещо впечатляващо. Но като се имаше предвид, че в близост до хотела ни няма междуградски транспорт (така ни беше казал екскурзоводът, което се оказа лъжа) и не може да се отиде никъде самостоятелно, реших все пак да се запиша.

Така в 9 часа се отправихме към град Манавгат, който се намира на около 45 км. от Белек.

Този ден бяхме с друга екскурзоводка. Едва тогава осъзнах, че на тази екскурзия не бях случила и на екскурзовод. 😥 За половин час докато пътувахме към Манавгат, жената ни разказа толкова много неща за Турция и Анталия, колкото Ердинч не ни разказа за 6 дни.

Град Манавгат

На дали сте чували преди за град Манавгат. Той не се намира на брега на морето и не е от онези всеизвестни курорти като Сиде и Алания например. Разположен е от двете страни на река Манавгат и ако наблизо нямаше водопад, на дали някога тук щеше да стъпи крак на турист.

Единствената ни спирка в града беше

Джамията Кюлие (Merkez Külliye Camii)

Това е най-голямата джамия в област Анталия.

Джамията се намира в непосредствена близост до главен път D400 (пътят между Анталия и Алания). Така че ако минавате от там, можете да се отбиете и да я разгледате. Входът е свободен.

С корабче по река Манавгат

Съвсем близо до джамията Кюлие е и мястото от където отплават атракционните кораби по река Манавгат. Ето и малка част от тях.

Плавахме около 40 минути надолу към морето. Пейзажът наоколо не беше особено впечатляващ. Единственото по-интересно нещо бяха корабите с пиратски мотиви, с които се разминавахме. А край реката имаше издигнати множество грандомански хотели.

А ето тук река Манавгат среща Средиземно море.

Слизайки от корабчето имахме 1 час свободно време за плаж. Срещу 1 евро тук можете да си наемете шезлонг. Чадъри нямаше. Нямаше и нито едно заведение. Единственото нещо, което можете да си купите тук беше прясно изцеден сок от нар или портокал.

В 12 часа трябваше да сме отново на борда, където ни очакваше вкусен обяд. След около един час отплавахме отново към град Манавгат.

Разходка в центъра на Белек

Към 15 часа вече се бяхме върнали в хотела ни. Решихме да оползотворим остатъка от деня с разходка до центъра на Белек. Не беше никак трудно да стигнем до там с помощта на градския транспорт (вече знаехме, че всъщност има такъв).

Въпреки, че активния туристически сезон вече беше свършил, магазините в Белек все още работеха.  Цените в тях бяха като за туристи (високи), а турската лира не се радваше на особена популярност.

Центърът на Белек беше последното място, което успяхме да посетим през тази 7-дневна екскурзия, изпълнена с толкова много емоции и нови впечатления.

Ако все още не сте прочели част 1, посветена на пътуването ми до Кападокия може да го направите тук.

Част 2 може да прочетете тук.

Част 3 може да прочетете тук.

Искрено се надявам тези 4 части да са ви били от полза ако планирате своето пътуване до приказната Кападокия. И с риск да се повторя ще кажа: НЕ СЕ ЧУДЕТЕ, А ОТИДЕТЕ!

А ако все още имате въпроси, на които не сте намерили отговор в поредицата ми статии за Кападокия, то не се колебайте да се свържете с мен тук.